Потребителите в България не се възползват в пълна степен от развитието на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) и усещаме само проблемите на Зелената сделка, смята д-р инж. Димитър Белелиев, основател на „АмонРа Енерджи“, специализирано в търговията с оборудване за малки и средни соларни компании. От 2002 г. той е председател на Съвета на директорите на Централна енергоремонтна база (ЦЕРБ). Председател е и на Управителния съвет на Българската асоциация на електротехниката и електрониката (БАСЕЛ).
Цялата система на соларите у нас е сбъркана – вървим към големи централи, за които нямаме подходящите климатични условия, а не към съоръженията, които ще имат най-голям положителен ефект за потребителите – покривните инсталации, коментира пред Investor.bg той. Според експерта при вятърната енергия пък е точно обратното – големите паркове са по-ефективни и работата им е по-стабилна и прогнозируема, но развитието им трябва да се осъществи с много строга регулация от страна на държавата.
Дружеството ЦЕРБ е участвало в изграждането на ПАВЕЦ „Чаира“ и притежава документацията на съоръжението, но досега не е канено за консултации във връзка с проблемите там, посочи още той.
– Г- н Белелиев, преди няколко години започна работата на „АмонРа“, което е и публично дружество, и основната му дейност е свързана с ВЕИ. Как виждате развитието на този сектор у нас? Наблюдава се нов бум през последните две години в соларния сектор.
– Соларите се развиват добре, но в неправилната посока. Инвестира се в големи паркове, което не е подходящо от гледна точка на климатичните условия, както и за електроенергийната мрежа. Времето у нас е много променливо, защото имаме планини, реки и язовири, които оказват влияние върху климатичните условия. Докато в Гърция, например, слънцестоенето е много по-постоянно – или е слънчево, или вали дъжд. Голямата ни грешка е, че не развиваме покривните соларни инсталации.
При тях загубите от преноса са нулеви, намаляват и проблемите при балансиране на системата. Но всъщност най-важното е, че бенефициентите са директно домакинствата. Реално потребителите у нас не се възползват от изграждането на големи соларни паркове, а някои от тях са върху плодородна земя. Затова у нас не се разбира Зелената сделка – от нея усещаме само проблемите.
Казано накратко, вървим към големите соларни централи и не само, че нямаме подходящите условия, но и в крайна сметка товарим и електроенергийната мрежа, унищожаваме природата, а потребителите нищо не печелят. Държавата можеше спокойно да насочи инвеститорския интерес към покривните инсталации, а сега тя просто казва: „Правете, където искате, важното е да се свържете“.
Парите по Плана за възстановяване например можеха да се използват не за разширяване и увеличаване на напрежението на мрежата на Електроенергийния системен оператор (ЕСО), а за развитие на фотоволтаици в градовете и по този начин няма да е нужно да се развива мрежата. Сега тези пари отиват за огромни паркове в полето, които да бъдат присъединени към мрежата.
А трябва потребителите да бъдат производители и ако бъде въведен и нетметърингът (net metering), при който в края на месеца домакинствата плащат само разликата между това, което са отдали в системата, и това, което са получили, инвестициите ще се изплащат много бързо. Така е в почти цяла Европа.
Инж. Димитър Белелиев
Личен архив
Д-р инж. Димитър Белелиев има близо 30-годишен опит като ръководител и инвеститор в енергетиката. От 2002 г. е председател на съвета на директорите на „Централна енергоремонтна база“ (ЦЕРБ) ЕАД, както и на други дружества от енергийния сектор. Участвал е в управлението на „Енергоремонт холдинг“ АД, „Енергоремонт Варна” АД и „Енергоремонт Русе” АД. През 2020 г. основава „АмонРа Енерджи“ АД – сертифициран център за доставка на продукти и предоставяне на решения за соларна енергетика. Завършил е Техническия университет в София, магистър по икономика със специалност „Енергиен бизнес“, от Университета по национално и световно стопанство (УНСС). Автор е на ред публикации по теми, свързани с енергийната сигурност.
– А какво е мнението Ви за вятърните централи в крайбрежието? Това стана повод за широка дискусия в последните дни, заговори се дори за референдум за разрешението им.
– Нещата не се решават с референдум – имаме печалния опит от този за ядрената централа. Ако говорим професионално, има места, където тези проекти могат да се случат, но това трябва да стане с много добър контрол от страна на държавата. Могат да бъдат обособени зони, да има поставени изисквания те да са далеч от плажната ивица. За разлика от соларната, вятърната е много по-ефективна, когато се прави в мащаб, а и колкото и да е странно, е по-предвидима от слънчевата, производството е по-стабилно.
Хората не се интересуват откъде идва токът – от соларни или конвенционални централи, но искат да имат евтина, сигурна и екологична енергия. Всичко е въпрос на държавна политика. На местата, където условията го позволяват, и има нужда от енергия – да се организират търгове за разпределение на капацитета и производството да е близо до потреблението. И като цяло поддържам развитието на вятърната енергия.
– Смятате ли, че част от проблемите в енергийната система ще бъдат решени с либерализацията на пазара? Тогава няма да има обществен доставчик, който да е длъжен да изкупува определена енергия, ще може да бъде избиран доставчик…
– Няма нищо по-добро от пазара – свободният пазар лекува всичко. В момента с регулираните цени на електроенергията за бита се подкрепят всички, дори и тези, които реално нямат нужда – аз зареждам много изгодно своя електромобил у дома, но това не е правилно, не е пазарно. Отдавна трябваше да се освободи и пазарът и за битовите потребители, както е за индустрията, и ако някой има нужда от подкрепа, да му бъдат предоставени ваучери, да се осигурят соларни панели или енергоефективни уреди, или дори дърва за отопление.
– 70% от оборота на „АмонРа“ се формира извън България – на Балканите. Какво показват наблюденията Ви в съседните държави по отношение на развитието на енергийната система?
– Мога да кажа, че Гърция например е уникална държава от енергийна гледна точка – със сложна система заради островите и големите пикове между лятното и зимното потребление, но от друга страна и много добре развита. Има какво да научим от тях – например там се приватизират не отделните предприятия, а части от големите предприятия и държавата запазва своя контрол. Тяхната енергийна компания – PPC, е публична и все още контролирана от държавата. Има симбиоза между частните инвеститори, които търсят печалбата, и държавата, която защитава обществения интерес.
– Освен със зелената енергия, сте свързан и с Централната енергоремонтна база (ЦЕРБ). През 2023 година компанията отпразнува своята 75-та годишнина, но какви са предизвикателствата, които виждате днес пред себе си?
– С годините почти няма какво да ни изненада на Балканите, където развиваме 60% от дейността си. В България обаче изненади има – и положителни, и отрицателни. ЦЕРБ е сервизно предприятие, което се занимава с поддръжката на машини и съоръжения, не само в енергетиката, но и в промишлеността. С други думи, ние сме навсякъде и сме лакмус какво се случва както в енергетиката, така и в промишлеността. Няма промишлено предприятие или централа, което да не ползва нашите услуги. От тази гледна точка сме оптимисти – работа има. Един от най-сериозните ни проблеми всъщност е липсата на работна ръка, което спира развитието ни на нови пазари.
– Много индустрии се оплакват от този проблем…
– Това е един огромен проблем за страната, защото няма политика за човешките ресурси и ние, говоря като цяло в икономиката, все повече изпитваме катастрофална необходимост от кадри. Започват да се затварят производства заради липсата на работници. Много е трудно и да се внесат специалисти – те ще отидат в САЩ или Западна Европа, където и заплатите, но и условията за живот са други.
– В последните дни темата стана актуална в енергийните среди – как се развива хидроенергийният сектор у нас?
– Хидроенергийният сектор се развива зле на фона на съседните ни държави. Гръцкият хидроенергиен сектор е 20% по-голям от българския. Свикнали сме да мислим, че България е държавата с реките, а Гърция – с островите. Това означава, че потенциалът ни не се използва и експлоатира правилно. В Гърция годишно се обявяват между 1 и 3 големи търга за поддръжка на съоръженията, а у нас – по един на 10 години. Ремонтите не са прищявка, а задължителна част от работата – на определен брой отработени часове трябва да бъде направен задължителен ремонт. Причините да „счупим“ ПАВЕЦ „Чаира“, е че е неправилно експлоатирана и не добре поддържана. Това го потвърждава и енергийният министър Румен Радев. В техниката компромиси няма – там има физични и технически процеси, които вървят, и тя просто се троши, ако не се спазват.
В съседните ни държави има доста по-правилна експлоатация, доста по-добра поддръжка. ЦЕРБ например участва в търговете за ремонт в Гърция и нека не звучи като хвалба, но почти всички ги печелим ние. Работим активно в Северна Македония (по трансформатори и контрол на метала), в Косово рехабилитираме всяка година по един турбогенератор в техния въглищен комплекс. Между другото, в България не е имало търг за ремонт на турбогенератори в последните 10 години, а там се прави всяка година.
Сред другите ни по-интересни проекти са няколко малки слънчеви централи в Албания, както и няколко проекта в Румъния, но те не са свързани с енергетиката, а с промишлеността. Като цяло 60% от дейностите ни са в чужбина.
– Споменахте ПАВЕЦ „Чаира“. ЦЕРБ канени ли са за консултации около проблема там?
– Нито една българска фирма не участва във възстановяването на това съоръжение. Нека припомня – строителството на тази централа е договорено от „социалистическа България“ и то предвижда Toshiba да изгради централата на два етапа – първите два генератора ги прави сама, а за вторите два – изгражда мощности в няколко предприятия, които да произведат част от оборудването и да участват в монтажа. Тогава желанието на държавата е да придобие част от технологията, за да може да развива и поддържа това предприятие.
За съжаление, никаква поддръжка не е правена, но част от технологиите и машините остават в предприятията, които са участвали – бившето машиностроително предприятие „Вапцаров“ (Плевен), чийто приемник днес е „ВАП Хидро“, което произвежда турбините, заводът „Васил Коларов“ (ЗЕМ), който произвежда генераторите, и ЦЕРБ, които са участвали в монтажа на оборудването. И трите предприятия в този период са държавни. Днес в ЦЕРБ имаме всички чертежи на съоръженията – не съм сигурен дали ги има в Националната електрическа компания (НЕК). Нито едно от тези предприятия, нито български учени от Техническия университет обаче не са канени за оценка на ситуацията.
– И накрая, г-н Белелиев, Вие сте председател на УС на БАСЕЛ, организацията, обединяваща интересите на електротехниката и електрониката. От години този сектор е основен в износа ни. Какво се случва днес?
– Нашият сектор има богати традиции и се развива много позитивно. От 2016 г. браншът всяка година е водещ в експорта в сравнение с всички други преработващи индустрии. На 11 април 2024 г. в София в партньорство с Агенцията за малки и средни предприятия планираме провеждането на Бизнес форум „Електроиндустрия 2024“. Там ще коментираме всички преспективи пред сектора, ще бъдат представени тенденциите в дигитализацията, зеления преход, електромобилността, както и добри практики от фирмите. Всички, които желаят да се запознаят с перспективите на българската електроиндустрия, са добре дошли.