След окончателното одобрение от Европейската комисия, Министерството на енергетиката обяви на 9 май, че започва набирането на проекти за кандидатстване по процедурата за изграждане на фотоволтаични системи от страна на българските домакинства. Изпълнението на процедурата “Национална схема за подпомагане на домакинствата в областта на енергията от възобновяеми източници” в рамките на Националния план за възстановяване и устойчивост има за цел да увеличи използването на възобновяема енергия в крайното потребление на домакинствата. По нея се предоставя безвъзмездно финансиране за доставка и монтаж на слънчеви инсталации за битово горещо водоснабдяване, както и на фотоволтаични системи с мощност до 10 киловатпика (kWp), които могат да включват и системи за съхранение на произведената електрическа енергия.
В тази връзка БТА потърси за коментар председателя на Управителния съвет на Българската асоциация на електротехниката и електрониката (БАСЕЛ) д-р инж. Димитър Белелиев, който има близо 30-годишен опит като ръководител и инвеститор в енергетиката. Според него положителното по тази програма е, че се отпускат средства за фотоволтаични системи. Той посочи обаче, че изискванията са сравнително сложни и за частните лица ще е необходимо голямо усилие при кандидатстване. На следващо място, програмата е насочена към бенефициенти, които използват само твърдо гориво.
Димитър Белелиев счита, че една от слабостите на програмата е, че по нея могат да кандидатстват само домакинства, които използват неефективен източник на топлинна енергия, а не всички. Парите, предвидени по програмата, ще стигнат за около 120 мегавата инсталирана мощност, ако се правят само фотоволтаици, което е крайно недостатъчно, посочи той. По думите му първият голям проблем на пазара на соларна енергия е свързан основно с това, че държавата защитава интереса преобладаващо на големите инвеститори, а не на крайните потребители. Вторият, който произлиза от първия, е, че не се стимулира потреблението при източника. Така биха се спестили огромни средства за балансиране и пренос.
Следва пълният текст на интервюто:
– След окончателното одобрение от Европейската комисия, Министерството на енергетиката обяви, че започва набирането на проекти за кандидатстване по процедурата за изграждане на фотоволтаични системи от страна на българските домакинства. Какви са положителните страни в тази процедура и кои са отрицателните?
– Положителното е, че се отпускат средства за фотоволтаични системи. Отрицателните страни са няколко. Първата е, че изискванията са сравнително сложни и за частните лица ще трябва голямо усилие при кандидатстване. Второ, програмата е насочена към бенефициенти, които използват само твърдо гориво. Хората, които използват твърдо гориво, особено въглища, са от по-бедните райони в България. Те нямат възможност да се отопляват на газ или електричество. Трябва да приготвят между 15 000 и 20 000 лева собствени средства, да чакат да ги одобрят и чак после да им се възстанови инвестицията.
– Защо само домакинства, които използват неефективен източник на топлинна енергия могат да участват, а не всички?
– Това е е една от слабостите на програмата. Колкото по-широк е достъпът до една програма, толкова по-лесно ще се усвоят средствата и по-бързо ще се види ефектът от инвестираните пари.
– От Министерството на енергетиката посочиха, че общият размер на инвестицията е 240 млн. лв., като 140 млн. лв. за сметка на Механизма за възстановяване и устойчивост и 100 млн. лв. национално и частно съфинансиране. На първия етап от реализацията ще бъдат разпределени 80 млн. лв., като доставката и монтажът на слънчеви инсталации за битово горещо водоснабдяване могат да бъдат финансирани по тази процедура изцяло, но с не повече от 1 960,83 лв. Тези пари за изграждането на колко фотоволтаични системи ще стигнат?
– Тези средства ще стигнат за около 120 мегавата инсталирана мощност – ако се правят само фотоволтаици. Това е крайно недостатъчно. Една съседна на нас Гърция отпуска по европейски програми 4 милиарда само за фотоволтаици. Отделно има общински програми за инвестиции в соларни системи, данъчни облекчения и други. Средствата трябва да бъдат увеличени в пъти, ако искаме да видим забележим ефект.
– Фотоволтаичните системи с мощност до 10 kWp, каквато е предвидена по този проект, с колко енергия ще захранват едно домакинство? За какво реално стига тази енергия?
– Тази енергия може да задоволи потреблението на едно средно домакинство почти на 100 процента. Проблемът обаче е какво се прави с енергията, която се генерира, когато в имота не живее никой – през почивните дни и официалните празници например. Според правилата на програмата за финансиране на фотоволтаични системи енергията не може да се върне обратно в мрежата, т се губи. А това е загуба за системата и за обществото като цяло. Батериите, разбира се, са частично решение, но те не могат да покрият всичката произведена енергия.
– Какви са недостатъците на програмите по Плана за възстановяване за подпомагане на инвестициите в нови ВЕИ при бизнеса и домакинствата?
– Най-големият недостатък на двете програми – за подпомагане на инвестиции в нови ВЕИ от домакинствата и от бизнеса е, че енергията не може да се върне в мрежата. Едно от най-лесните решения е чрез т.нар. Net metering. Това е система на отчитане, въведена в почти всички европейски държави, включително в близките до нас Гърция и Румъния. Net metering позволява да се ползва произведената енергия само тогава, когато ни трябва, а в края на отчетния период да се заплаща само разликата между доставената от ЕРП енергия и върнатата в мрежата. По този начин се избягва и нуждата от батерии. Net metering е огромен стимул за инвестиции в соларни системи върху покривите. Трябва да се въведе и в България както за домакинствата, така и за фирмите, възможно най-скоро.
– Какви са проблемите на пазара на соларна енергия?
– Първият голям проблем е свързан основно с това, че държавата защитава интереса преобладаващо на големите инвеститори, а не на крайните потребителите. Вторият (който произлиза от първия) е, че не се стимулира потреблението при източника. Така биха се спестили огромни средства за балансиране и пренос. По-добре е да се инвестира там, където енергията се ползва, отколкото да се наливат пари в изграждане на мрежата там, където не е необходимо. Разходването на средства е огромно, а някой трябва да ги връща после!
За големите инвеститори трябва да има ясно определени зони, където да инвестират, без това да налага допълнителни разходи за свързване с мрежата, както е в момента. Трябва да се каже: това са зоните, тук можете да инвестирате. Редно е тези капацитети да се предлагат на търг. В момента се наблюдава един вид “борба свободен стил” – всички се опитват да се доберат до тези капацитети. Това е вредно за системата, за нас като общество и би могло да доведе до нерегламентирани приходи.
– Според Вас как трябва да се насърчава използването на ВЕИ?
– Насърчаването на ВЕИ е задължително за нас като енергийна система. Предстои изключване на доста енергийни мощности в следващите години и е важно да имаме сравнително евтина алтернатива, каквато са ВЕИ. За да се случи това по правилния начин обаче, трябва да има стратегия, визия, цели. Инвестициите във ВЕИ трябва да се правят там, където е потреблението и където мрежата го позволява. Този пазар трябва да бъде регулиран от държавата така, че да не се получават дефицити. Парите за развитие на мрежата е по-добре да се дават за подобни програми, отколкото за “инвестиции”, които само пренасят енергията от точка А до точка Б. Погрешно е да се инвестира в полето край Добрич, където може да се отглежда пшеница, и да се плаща допълнително за пренос на енергията от полето до София например, където има нужда от нея. Парите трябва да се дават за мощности директно до консуматорите. Отделно е добре да се насърчават инвестиции около вече изградени мощности с налична инфраструктура. Например около една хидроцентрала (ВЕЦ) спокойно може да изградиш фотоволтаик и да го свържеш към нейния капацитет. Много популярно е в някои държави да се изграждат фотоволтаици във водни басейни. Така се използва допълнително територията, това води до намаляване на изпаренията и т.н. За съжаление, в момента всеки “дърпа чергата” към себе си и няма обща стратегия и план.
– Напоследък постоянно се говори за развитието на енергийните мрежи. Какви инвестиции са нужни в това направление? За колко време трябва да се направят и българските потребители в крайна сметка ще се наложи ли да заплатят изграждането и обновяването на енергийните мрежи?
– Със сигурност българският потребител ще заплати изграждането на тези нови мрежи. Именно поради това то трябва да се прави разумно и да е сведено до минимум. В противен случай ще се отрази неблагоприятно върху сметките ни за ток и върху енергийната система на страната. Още веднъж бих искал да подчертая, че инвестициите във ВЕИ трябва да са там, където има изградена мрежа и има реално потребление, за да се избегнат огромните разходи за пренос. Според неофициални оценки за развитието на енергийните мрежи в България са необходими няколко милиарда лева. Вместо в преносна мрежа, тези пари трябва да се инвестират в производство при консуматора. Само така ще се намалят сметките за електричество, иначе само ще растат.
—–
Д-р инж. Димитър Белелиев е председател на Съвета на директорите на българското предприятие за поддръжка на големи генериращи мощности в енергетиката – Централна енергоремонтна база (ЦЕРБ) ЕАД от 2002 г. досега. От 2009 г. е и председател на Съвета на директорите на “Контактни елементи” АД – предприятие за производство на сребърни припои. Д-р инж. Белелиев създава през 2020 г. “АмонРа Енерджи” АД – един сертифицираните центрове за доставка на продукти и предоставяне на решения за соларна енергетика на Балканския полуостров и първата фотоволтаична компания, листната на Българска фондова борса, сегмент BEAM. Той е председател на контролния съвет на Конфедерация на работодателите и индустриалците в България (от 2014 г. до момента), председател на Управителния съвет на Сдружение за българо-украинска дружба и сътрудничество (от 2005 г.), както и член на Управителния съвет на “Научно-технически съюз на енергетиците в България” (от 2016 г. до момента). Магистър е по икономика, със специалност “Енергиен бизнес”, от Университета за национално и световно стопанство (УНСС) в София. Има и докторска степен на тема “Оценка на енергийната сигурност на България”, защитена в УНСС. Автор е на публикации по теми, свързани с енергийната сигурност.