Трябва да се даде право на частните производители да ползват системата net metering – да плащат разликата между това, което потребяват и което са произвели. В много държави така се стимулират гражданите да произвеждат.
Д-р инж. Димитър Белелиев е председател на Съвета на директорите на “Централна енергоремонтна база” (ЦЕРБ) ЕАД – най-старото българско предприятие за поддръжка на големи генериращи мощности в енергетиката. Опитът му в сектора е близо 30-годишен. Бил е изпълнителен директор на “Техенерго” АД, шеф на Надзорния съвет на “Енергоремонт холдинг” АД, председател на Съвета на директорите на “Енергоремонт Варна” АД и “Енергоремонт Русе” АД. През 2020 г. създава “АмонРа Енерджи” АД – сертифициран център за доставка на продукти и предоставяне на решения за соларна енергетика на Балканите и първата фотоволтаична фирма на БФБ. Председател е на УС на Българската асоциация на електротехниката и електрониката и на Контролния съвет на КРИБ. Магистър по икономика със специалност “Енергиен бизнес” от УНСС, където защитава и докторска степен на тема “Оценка на енергийната сигурност на България”.
– Г-н Белелиев, какво представлява системата net metering и защо е нужна на потребителите на електроенергия от соларни инсталации?
– Net metering е проста и ефикасна система, въведена в почти всички държави от ЕС с изключение на България. Най-общо е следното – когато на една къща има фотоволтаична централа, каквото произведе в повече, отколкото потреби, го изпраща в мрежата. В края на месеца или на годината се плаща разликата между електроенергията, която е произведена и е вкарана в мрежата, и количеството, което е потребено. Така се стимулират частните потребители да правят подобни инвестиции. Подобрява се състоянието на мрежата, защото, където се произвежда, там се и потребява. И домакинствата намаляват сметките си за ток.
– Нали има електромери, които мерят какво е влязло в мрежата?
– Точно така, те са двупосочни. Слагате си на покрива 10 киловата, през деня те произвеждат 8 киловата например, домакинството потребява 2, останалото се вкарва в мрежата. Вечер се ползва ток от мрежата и в края на месеца се плаща разликата. В другия случай домакинството купува електроенергия, която потребява на доста по-висока цена и продава произведеното на доста по-ниска цена. Това, което вкарва в мрежата, да кажем, ще се плаща по 10 ст. на киловатчас, а това, което потребява – по 30 ст. Така инвестицията губи смисъл, защото купувате на висока цена, а продавате на ниска. Смисълът на изравняването е, че се стимулират гражданите да инвестират. Ползите за мрежата са, че има локални източници на енергия, които я стабилизират. Вместо държавата да дава компенсации, тя може да направи домакинствата производители. Печели и тя, и обществото, защото сметките за електричество стават по-малки.
– За да стане това, е нужна промяна на законодателството. Какво да се промени, кой печели и кой губи?
– Трябва да се запише, че частните производители имат право на системата net metering, тоест да плащат разликата между това, което потребяват и което са произвели. В много държави така се стимулират гражданите да произвеждат.
Сигурно ще има загуби при някои частни и държавни производители на електроенергия, защото те ще произвеждат по-малко, но нали идеята е да печели обществото, а не двама-трима инвеститори. В момента се дават милиони, миналата година – милиарди левове за компенсация на високата цена на електроенергията. Представете си тези милиарди да ги бяха дали на хората за соларни инсталации на покрива. Като има частни производители, системата ще се балансира, ще падне потреблението и цената на електричеството. Скоро предстои пълно освобождаване на пазара. И ако не го направим, осигурявайки евтина електроенергия, ни чакат тежки времена.
– С какви други проблеми се сблъскват хората, които искат фотоволтаик на покрива?
– Най-големият проблем е административната незаинтересованост. В ЕК това е решено чрез директива, която още не е приета в България. Според нея максималният срок при искане за присъединяване е 6 месеца. У нас никой не знае колко е този срок – може да е 6 месеца, може да е 10 години, чисто субективно или полуобективно се присъединява. Пускаш си документи и стандартният отговор е – нямаме техническа възможност. В момента е много повече от ходене по мъките да включиш електрическа централа в мрежата – и за битови, и за промишлени потребители. Тази схема трябва да се опрости и да има максимален срок, в който да се разглеждат документи. След него подалият искане се включва в мрежата, а електроразпределителните дружества да се оправят. Те са монополисти, а и инвеститорите си плащат такса, включването не е безплатно.
Сега инвеститорът си подава документи в ЕРП-то и оттам казват – ще те присъединим при техническа възможност. Ако е над 200 киловата, документите се изпращат в Електроенергийния системен оператор, а той ги разглежда веднъж месечно, ако не се класират в този месец, остават за следващия, за по-следващия…
– Говори се, че разпределителната и преносната мрежа нямат капацитет в определени зони и че са нужни стотици милиони за разширяването им. Как да се реши този въпрос?
– Голямото потребление на електроенергия е в градовете, а у нас искаме да правим и правим голямо производство в отдалечени места, където, освен че няма ползване, няма и мрежа. За изграждането ѝ трябва да се инвестира и това става с държавни пари. За да се докара тази енергия до града, има огромни загуби, които ще плащаме ние като потребители. ЕС стимулира субектите да произвеждат в града – къщи, блокове. Решението е да се стимулира производство в урбанизирани територии, в които е и потреблението. Ако в Неделино например се направи 200-мегаватова централа, кой ще потребява тази електроенергия?
В радиус от 200 км няма такъв потребител. Ако ще я пренасят, има загуби по преноса, след това трябва да се свали от високо напрежение на средно, да не говорим за изключителното натоварване на балансирането. Една слънчева централа в неслънчев ден може за 5 секунди да свали производството от 80% на 10%. Защо си го причиняваме? Не е ли по-добре тези 200 мегавата да са в “Люлин” в София. Така тези 200 мегавата ще са точно там, където се потребява.
– Вие сте противник на големите фотоволтаични централи, така ли?
– Противник съм да се правят в отдалечени територии и да се унищожава земя. Може да се използва примерно “Кремиковци”, ако някой иска да прави там фотоволтаичен парк. Или в други зони около градовете. А не в Маришкия басейн да се предвиждат няколко гигавата. Кой ще потребява този ток там?
– Доколкото четох, ще се прави водород.
– И като го произведем, за какво ще го ползваме? Аз лично не знам и ми се струва, че не съм единствен. Всички говорят, без реално да са запознати с технологичните възможности за употреба на водорода.
– Ако някой иска да си сложи солар на покрива, за какво да внимава?
– Трябва да потърси мнението на специалисти. И пак ще дам пример с опита на нормални държави. Дори в съседна Румъния в ЕРП-тата има лицензирани фирми, при които клиентът отива и те монтират централата. В България всеки може да се захване с това, а трябва да се сложи порядък, да има правила, каквито сега няма. У нас ти дават едни 20 000 лв. по плана за възстановяване за фотоволтаик на покрива, но първо ти ги инвестираш и после ти ги връщат. В Румъния лицензираните фирми инсталират фотоволтаика и държавата им плаща. Така частните инвеститори не се натоварват. Кой може ей така да извади 20 000 лева и да чака да му ги върнат. Тези, които могат, нямат нужда от помощи.
– „АмонРа Енерджи“ е логистичен център за соларни инсталации, какво предлага?
– „АмонРа Енерджи“ е най-големият логистичен център за доставки на фотоволтаично оборудване. Работим в рамките на Балканите, наши естествени партньори са всички професионалисти, които искат да инсталират фотоволтаични централи. Ние ги подпомагаме, като организираме цялостната доставка на компонентите. Важни са също обучението и техническата поддръжка, които осъществяваме.
– Ако един блок е наел фирма да инсталира солар на покрива, за колко време може да є доставите компонентите?
– Зависи къде е фирмата. Ако е в “Люлин”, ни трябват 30 минути, в “Надежда” – 15. За обекти в страната – в рамките на 24 часа. При нас има всичко на склад в повече от достатъчни количества. Имаме склад в кв. “Военна рампа”, София, и в гр. Драгоман.
– Щяхте да правите складове на още места?
– В Шумен, за да покрием и Източна България. Теренът е в рамките на Индустриална зона – Шумен.Тече проектиране. За догодина сме предвидили развитие и в Букурещ.