- Д-р инж. Димитър Белелиев е председател на Съвета на директорите на Централна енергоремонтна база (ЦЕРБ) ЕАД – най-старото и голямо българско предприятие за поддръжка на големи генериращи мощности в енергетиката. Опитът му в сектора е близо 30-годишен. Оглавява “Контактни елементи” АД – предприятие за производство на сребърни припои. Бил е изпълнителен директор на “Техенерго” АД, шеф на Надзорния съвет на “Енергоремонт холдинг” АД, както и председател на Съвета на директорите на “Енергоремонт Варна” АД и “Енергоремонт Русе” АД.
- През 2020 г. създава “АмонРа Енерджи” АД – един от най-големите сертифицирани центрове за доставка на продукти и предоставяне на решения за соларна енергетика на Балканите и първата фотоволтаична компания, листната на БФБ, сегмент BEAM. Председател е на УС на Българската асоциация на електротехниката и електрониката (БАСЕЛ), както и на Контролния съвет на КРИБ. Магистър по икономика със специалност “Енергиен бизнес” от УНСС, където е защитил и докторска степен на тема “Оценка на енергийната сигурност на България”.
– Г-н Белелиев, “Централна енергоремонтна база” ЕАД е най-старото предприятие на Балканите за ремонт и диагностика, най-вече в енергетиката. Разкажете през какво е преминало?
– Започва като работилница за двигатели през 1948 г., след това дейността се разширява, като се добавят трансформатори. Растежът на самото предприятие е пряко свързан с развитието на енергетиката в България. Две са основните дейности, които извършва – поддръжката на въртящи електрически машини – това са генератори и високоволтови двигатели, и втората му дейност са трансформатори – силови, специални, железопътни, локомотивни. Тъй като в България по време на социализма както икономиката, така и енергетиката растяха много бързо, “работилницата” се превърна в доста голямо за страната и за Балканите предприятие. Това, което заварихме след 1989 г., е предприятие с 22 хил. кв. м закрита площ, с доста съоръжения, с 35 тона кранове. В момента то е най-голямото на Балканите за поддръжка и диагностика на електрически машини.
– Как се е променяла собствеността на компанията от 1948 г. насам?
– Основано е като държавно предприятие през 1948 г. и е такова до 2001 г. Тогава държавата продава 52% чрез приватизация, като аз участвам в управлението на предприятието. Изпълнителен директор тогава и досега е инж. Александър Мавродиев, който е вече над 25 години на този пост. Оттогава досега нашата компания “Дибел” е собственик на предприятието. Но първо държавата продава 52%, 35% има “Енергоремонт холдинг” и поетапно в следващите 6-7 г. нашата компания изкупува акциите 100%. От 15 г. дружеството е ЕАД с един собственик.
– Ако направите сравнение, къде сте вие в сравнение с водещи компании?
– Ние сме една от водещите компании. С нашия капацитет и експертиза със сигурност нямаме конкуренция с държави от Балканите. Това обаче не означава, че на този пазар не се борим със западноевропейски компании. Нашето преимущество е, че разполагаме с доста добра експертиза и сме значително по-добри икономически в нашите оферти. А това, че в България данъците и цената на труда са относително по-ниски, ни позволява да сме конкурентоспособни като цена.
– Как се справяте на пазара на ремонтните услуги? Всъщност колко компании се занимават с ремонти?
– У нас почти няма компания, която да се занимава с ремонти на големи трансформатори и почти няма компании за ремонт на хидрогенератори. Спаси ни това, че основната ни дейност е насочена извън България, особено в последните 15 години. Ако се бяхме концентрирали само на нашия пазар, нямаше да се случат нещата. Той е катастрофирал отдавна заради неправилна политика през последните няколко десетилетия. Сега работим в Гърция, Македония, Румъния, Косово, Албания. Имали сме проекти в Грузия, Ливан, Украйна, Турция, Сирия и ще продължаваме да имаме. Работата е интересна и когато става въпрос за поддръжка и диагностика, всяко съоръжение е индивидуално, а това е интересното и ни позволява да трупаме знания и опит.
– Енергетиката например е предимно държавна, каква е конкуренцията за поръчките на държавните компании? Четох, че последните ви проекти са на НЕК, ЕСО, “Мини Марица-изток”, “ЧЕЗ Разпределение”, вече “ЕРМ Запад”.
– Истината е, че основните ни договори и дейности са извън българската енергетика. Най-големият ни клиент в дългосрочен план е гръцката компания Пи Пи Си. Всички търгове за ремонти, които излизат и са свързани с поддържката на техните хидросъоръжения и електрическа част, ги печелим ние от 15 години. Имаме и конкуренция, разбира се – италиански и германски фирми. Печелим обаче не благодарение на по-ниските цени, защото тези хора не правят компромис с качеството. Работим и за изброените от вас дружества в България, но за съжаление, все по-малко. Причината затова не е, че не печелим търговете, просто такива няма. За последните 15 години е имало само един търг за ремонт на голям хидрогенератор (за сравнение в Гърция са между два и три годишно). Наложи ни се три пъти да печелим този търг, за да ни го възложат. Странна работа. Свикнали сме да работим в чужбина, а там правилата силно се отличават от тези при нас.
– При вас работят към 200 инженери и специалисти. Има ли интерес към тази дейност от млади хора?
– Има два основни проблема. Първият е, че няма безработица. Особено в София. Вторият е, че малкото хора, които намираме и обучаваме, напускат страната. А това е ужасен проблем, с който ние сме безсилни да се борим. Тук трябва да е ясно, че да станеш инженер по експлоатация, е сравнително по-лесно, отколкото инженер по поддръжка и ремонт. В единия случай натискаш копчета, в другия си цапаш ръцете с масло. Учим ги няколко години и бягат в други държави с по-уредено общество от нашето. Жалко.
– Много са модерни иновациите, новите технологии, ако ги пренесем при вас, как виждате бъдещето на предприятието?
– Ние непрекъснато се развиваме. Ще ви дам няколко примера. Изградихме единствената лаборатория в България за високоволтови изпитания на съоръжения – до 750 kвт. Освен това направихме няколко разработки. Всяко година имаме по два-три патента за различни дейности. Например патент за паспортизация и диагностика на трансформатори. Това позволява на един трансформатор, който трябва да работи 50-60 години с правилна поддръжка, да му се увеличи ресурсът с до 20-30%. Отделно направихме съоръжения за съхранения на енергия – така наречените Battery Energy Storage Systems (BESS). Миналата година имаме три златни медала от Пловдивския панаир. Развиваме единствени в страната вибробаланс и диагностика на големи въртящи машини. И много други. Това са скъпи начинания и невинаги ефектът им е съизмерим с очакванията за възвръщаемост, но ние сме длъжни да ги правим. Надяваме се някога и държавата да участва в тези иновационни процеси, като подкрепя индустриално насочени научни разработки.
– Напоследък често властта у нас се хвали, че спасяваме Балканите. Вашето виждане за това какво се случи с българската енергетика?
– Това не е точно така, дори статистиката го показва. Даже обратното. За миналия месец сме внесли повече електрическа енергия, отколкото сме произвели, т.е. по-малко сме произвели, отколкото сме потребили. Това е ужасно, никога не е било така. Преди 1989 г. и донякъде след това сме били енергиен център. Сега отпаднахме от класацията. Гърция например има по-голяма хидроенергетика, отколкото има у нас, а ние имаме много по-голям воден ресурс. В Турция се разви всичко, включително ядрена енергетика. За фотоволтаика няма да говоря. Румъния е няколко порядъка пред нас. Само Македония донякъде изостава повече от България, но и те се развиват с бързи темпове. Истината е, че българската енергетиката се управлява без визия и стратегия. Всеки си има някаква тактика и… дотам.